Малката Виена танцува тъжен валс
Който е идвал в Русе, е чувал по какъв начин русенци, освен че на кравето масло споделят " бутер ", а на рейсовете - " трамваи ", обичат да назовават града си Малката Виена. И всеки непроменяемо се възхищава на образците европейска архитектура, които тук са повече, в сравнение с в който и да било български град.
Напоследък обаче от израза " Малката Виена " взе да остава единствено първата част. Миналото великолепие - архитектурно, културно, духовно, всякакво - полека-лека излинява. Не без помощта и дейното присъединяване на хора, които са определени или назначени да ръководят града.
Русе все по-рядко се появява в националните медии. Като изключим случая с извънмерното старание на градската администрация да остърже " до златно " статуите на скулптора Любомир Далчев в остарелия център, тъй като " по този начин са по-хубави ", или някой пожар в цех " Дунарит ", за Русе се загатва така рядко, че хората към този момент жалят за рубриката на БНР " Нивото на река Дунав в сантиметри ". Други се чудят дали градът още го има.
Има го
За това се чу на последните локални избори - когато ненадейно претендентът на Българска социалистическа партия Пенчо Милков реализира зашеметяващата разлика от над 30 % с кандидатката на ГЕРБ Диана Иванова!
В обществените мрежи мигновено се разнесоха гробовни гласове: " Позор! ", " Русе още веднъж почервеня " и още от сорта.
Какво в действителност се случи на изборите в Русе?
- Пакост или бонбони? - попита ГЕРБ в Русе.
- Бонбони! - отвърна с подготвеност Вътрешна македонска революционна организация.
Това, несъмнено, е метафора. Истината е, че властта, която ГЕРБ хвърли да се търкаля на улицата, откакто водачът Бойко Борисов незнайно за какво смъкна доверието от кметувалия два мандата Пламен Стоилов, си остана да се търкаля на улицата.
Отначало русенци взеха решение, че този път няма по какъв начин най-сетне Вътрешна македонска революционна организация да не заеме кметския кабинет. Единственото, което трябваше да направи, беше да изиска.
Е, не изиска. Първо от партията на Каракачанов излъчиха 6 номинации, множеството от които, меко казано, несериозни. Едната бе на депутата Искрен Веселинов, който на два пъти до момента мереше политически мускули за това място и всякога оставаше втори. Сега той даже не си направи труда да се престори, че се колебае. Накрая кандидатираха настоящия регионален шеф Галин Григоров. На него толкоз му личеше, че не му се печели кметски пост, че тези, които го харесват като почтен и добър човек, май го схванаха и не гласоподаваха за него, с цел да не му докарват дертове.
Другата така наречен съпротива в Русе е дотам несъстоятелна и толкоз да я няма на действителната политическа карта, че единствено предопредели шаренията в бъдещия общински съвет: 10 партии и обединения. ГЕРБ и с Българска социалистическа партия с по 15 души, останалите доовкусяват
политическия " борш ", който ще сърба Русе
И против който ще плува новият кмет Пенчо Милков, избрал родния си град за приоритет пред Народното събрание.
Шамарът, който Русе удари на ГЕРБ, беше гласовит и експресивен. Друг е въпросът за какво този пестник изплющя. Честно казано, Българска социалистическа партия не би могла и да сънува 30-процентната разлика. И най-голямата й неточност ще е, в случай че реши, че таман тя е спечелила вота.
Спечели го мажоритарно Милков - тъй като вдъхваше благосклонност, говореше рационално и не мина границата на положителния звук. Той се оказа на точното място в точното време.
И тъй като русенци го познават едва, с чиста съвест заложиха на него - с цел да гласоподават против от дълго време опротивялото им безсрамно ръководство на самозабравилите се ГЕРБ. Русенци дадоха на Милков неимоверно огромен заем на доверие. И доста от тях даже не разпореждат кой знае какви очаквания – само че за тях беше задоволително да има за кого да дадат гласа си, без да ги е доста срам; с цел да изкрещят отхвърли си да одобряват статуквото " Аз съм елементарен и вие сте елементарни ". И с това още веднъж първи път в страната – като преди 32 години с първите цивилен митинги – те демонстрираха, че ГЕРБ не е безконечна и непоклатима. Впрочем, самият Бойко Борисов след загубата в Русе унизи обществено тяхната кандидатка: " Ние имахме по-силен претендент, но не му доближиха 5-6 дни за уседналост ", въздъхна министър председателят. И директорката на Професионалната гимназия по облекло беше принудена да преглътне, че е била просто една нищо незначеща запаса.
Друг е въпросът
доколко Пенчо Милков ще се поддаде на еуфорията,
обзела локалната партийна конструкция, и дали ще им озапти мераците още веднъж да ръководят - както те си знаят.
Защото в русенското Българска социалистическа партия към този момент дрънчат шпори и саби, пробват се заместник- кметски доспехи, разчертават се карти на " местността " с дирекции, отдели и служби. Очевидно деятелите считат, че постовете им се поставят. Забравили са по какъв начин тъкмо преди четири години Българска социалистическа партия се спазари с ГЕРБ и при цялостно гербево болшинство в Общински съвет ненадейно негов ръководител стана Българска социалистическа партия деятелят Христо Белоев. Тогава от Българска социалистическа партия не се чу нито несъгласие, нито съмнение - и се възцари цялостен комфорт за ГЕРБ и за кмета Пламен Стоилов. Социалистите са не запомнили по какъв начин опозиционността им в Общински съвет се изчерпваше с няколко беззъби реплики.
Сега обаче облеклата им отскачат и копчетата им. Техният приятел е спечелил изборите, значи - те са спечелили. Ако техният приятел беше изгубил, загубата щеше да си бъде негова...
Всичко това надали би имало кой знае какво значение, в случай че Пенчо Милков поемаше ръководството на един организиран, спретнат и цивилизован град. Но мините под краката му към този момент гърмят. Засега той към момента споделя новото си съществуване в обществените мрежи - оттова излиза наяве, че работи вечер до девет и половина.
Нищо чудно -
има да разгребва Авгиеви обори,
от които, в случай че се размине единствено със световъртеж и кални обувки, би могъл да се радва. Първи свариха да си уредят среща с него от футболния клуб " Дунав ". Нормално, спортисти са, бързи са. Не е обикновено друго - че няколко дни преди този момент, преди балотажа, футболистите бяха написали челобитна до бащицата Бойко Борисов, в която го умоляваха да им отпусне парици да спасят тима.
Но в случай че това, че футболната чест на Русе е на косъм, тревожи стеснен брой русчуклии, надалеч повече гневни реакции провокира обява в русенския вестник " Утро " за заплахата една русенска емблема - интернационалният фестивал " Мартенски музикални дни ", да тръгне към своята маргинализация и това да стартира още от март следващата година. Оказа се, че досегашната администрация (която с дребни изключения не стъпва на концерти) е решила " да обнови " фестивала, като отхвърли готовата към този момент стратегия на селекционера Ива Чавдарова, артистичния съветник - виртуозния цигулар Светлин Русев и композитора и диригент Емил Табаков. Световноизвестни светила като Юрий Башмет, Минчо Минчев, Елена Башкирова са задраскани от защитаван в загадка " програмен съвет ", който на собствен ред за 4 от фестивалните вечери планува …прожекция на " музикални филми "!
Със сигурност драмата с " Мартенски музикални дни " няма по какъв начин да остане отвън вниманието на новия кмет. Но към нея незабавно се прибавя пагубното положение на Художествената изложба – там напуканите стени свободно пропущат двулевова монета, а при всеки дъжд
изкуствоведи и художници редят в залите кофи и корита,
с цел да избавят картини и икони.
Ще валят проблемите със замърсяването на въздуха – сензитивна за русенци тематика, с осветлението на града, което отвън центъра и един-два съществени булеварда отсъства или мъжди призрачно, с градския превоз, който в дребната Виена стопира малко след девет вечерта. Неизменно ще пристигна ред на сградата-паметник на културата, строена за първото родно застрахователно сдружение " България ", която от 90-те години има наставление от НИНКН да получи краткотраен покрив (предишна администрация смъкна и изнесе нанякъде керемидите и в този момент вътре порастват тополи, брези и друга флора).
Може би ще се стигне и до постройката на Русенската опера, която преди десетина години Бойко Борисов и свитата му честваха след ремонт - тогава 9 ножици не стигнаха да се реже лентата. Работниците си бяха оставили ръцете в набръчкани тапети, нескопосно боядисване и прочие Но по-страшно е положението на самата сцена, където рисковете от сриване, запалване, късо съединяване са ежедневни. Ще се стигне и до друга трагична архитектурна перла - Клуба на дейците на културата, за който не стигна един мандат да се получи позволение от НИНКН за реституция. А може в някакъв миг да удари часът и за проверка на общинската фондация " Русе - град на свободния дух ", която представяше годишни доклади с впечатляващи фотоси и описания, само че без конкретика за събраните и изхарчените суми.
Ще пристигна ред да се разиска и какво да се прави с мегаломанската спортна зала, отваряща порти един-два пъти годишно; с продадения терен на един от бележитите русенски химически фабрики (помните ли дунапрените на " Петър Караминчев "?!) - през днешния ден трансфорат в
гъста гора от див орех и змиярник горе-долу в центъра на града...
Това са единствено част от проблемите, с които следва да се сблъска челно новият русенски кмет. Той към този момент е почнал да отваря една по една вратите на огромната къща, която ръководи от седмица. Вероятно към този момент си е дал сметка, че лесното е било преди този момент.
Дали и по какъв начин ще изгази из минното поле? И дали ще успее да направи по този начин, че младите русенци да не бягат - и да го вършат не тъй като самолетните билети ще нарастнат, а тъй като тук ще се усещат добре?
Напоследък обаче от израза " Малката Виена " взе да остава единствено първата част. Миналото великолепие - архитектурно, културно, духовно, всякакво - полека-лека излинява. Не без помощта и дейното присъединяване на хора, които са определени или назначени да ръководят града.
Русе все по-рядко се появява в националните медии. Като изключим случая с извънмерното старание на градската администрация да остърже " до златно " статуите на скулптора Любомир Далчев в остарелия център, тъй като " по този начин са по-хубави ", или някой пожар в цех " Дунарит ", за Русе се загатва така рядко, че хората към този момент жалят за рубриката на БНР " Нивото на река Дунав в сантиметри ". Други се чудят дали градът още го има.
Има го
За това се чу на последните локални избори - когато ненадейно претендентът на Българска социалистическа партия Пенчо Милков реализира зашеметяващата разлика от над 30 % с кандидатката на ГЕРБ Диана Иванова!
В обществените мрежи мигновено се разнесоха гробовни гласове: " Позор! ", " Русе още веднъж почервеня " и още от сорта.
Какво в действителност се случи на изборите в Русе?
- Пакост или бонбони? - попита ГЕРБ в Русе.
- Бонбони! - отвърна с подготвеност Вътрешна македонска революционна организация.
Това, несъмнено, е метафора. Истината е, че властта, която ГЕРБ хвърли да се търкаля на улицата, откакто водачът Бойко Борисов незнайно за какво смъкна доверието от кметувалия два мандата Пламен Стоилов, си остана да се търкаля на улицата.
Отначало русенци взеха решение, че този път няма по какъв начин най-сетне Вътрешна македонска революционна организация да не заеме кметския кабинет. Единственото, което трябваше да направи, беше да изиска.
Е, не изиска. Първо от партията на Каракачанов излъчиха 6 номинации, множеството от които, меко казано, несериозни. Едната бе на депутата Искрен Веселинов, който на два пъти до момента мереше политически мускули за това място и всякога оставаше втори. Сега той даже не си направи труда да се престори, че се колебае. Накрая кандидатираха настоящия регионален шеф Галин Григоров. На него толкоз му личеше, че не му се печели кметски пост, че тези, които го харесват като почтен и добър човек, май го схванаха и не гласоподаваха за него, с цел да не му докарват дертове.
Другата така наречен съпротива в Русе е дотам несъстоятелна и толкоз да я няма на действителната политическа карта, че единствено предопредели шаренията в бъдещия общински съвет: 10 партии и обединения. ГЕРБ и с Българска социалистическа партия с по 15 души, останалите доовкусяват
политическия " борш ", който ще сърба Русе
И против който ще плува новият кмет Пенчо Милков, избрал родния си град за приоритет пред Народното събрание.
Шамарът, който Русе удари на ГЕРБ, беше гласовит и експресивен. Друг е въпросът за какво този пестник изплющя. Честно казано, Българска социалистическа партия не би могла и да сънува 30-процентната разлика. И най-голямата й неточност ще е, в случай че реши, че таман тя е спечелила вота.
Спечели го мажоритарно Милков - тъй като вдъхваше благосклонност, говореше рационално и не мина границата на положителния звук. Той се оказа на точното място в точното време.
И тъй като русенци го познават едва, с чиста съвест заложиха на него - с цел да гласоподават против от дълго време опротивялото им безсрамно ръководство на самозабравилите се ГЕРБ. Русенци дадоха на Милков неимоверно огромен заем на доверие. И доста от тях даже не разпореждат кой знае какви очаквания – само че за тях беше задоволително да има за кого да дадат гласа си, без да ги е доста срам; с цел да изкрещят отхвърли си да одобряват статуквото " Аз съм елементарен и вие сте елементарни ". И с това още веднъж първи път в страната – като преди 32 години с първите цивилен митинги – те демонстрираха, че ГЕРБ не е безконечна и непоклатима. Впрочем, самият Бойко Борисов след загубата в Русе унизи обществено тяхната кандидатка: " Ние имахме по-силен претендент, но не му доближиха 5-6 дни за уседналост ", въздъхна министър председателят. И директорката на Професионалната гимназия по облекло беше принудена да преглътне, че е била просто една нищо незначеща запаса.
Друг е въпросът
доколко Пенчо Милков ще се поддаде на еуфорията,
обзела локалната партийна конструкция, и дали ще им озапти мераците още веднъж да ръководят - както те си знаят.
Защото в русенското Българска социалистическа партия към този момент дрънчат шпори и саби, пробват се заместник- кметски доспехи, разчертават се карти на " местността " с дирекции, отдели и служби. Очевидно деятелите считат, че постовете им се поставят. Забравили са по какъв начин тъкмо преди четири години Българска социалистическа партия се спазари с ГЕРБ и при цялостно гербево болшинство в Общински съвет ненадейно негов ръководител стана Българска социалистическа партия деятелят Христо Белоев. Тогава от Българска социалистическа партия не се чу нито несъгласие, нито съмнение - и се възцари цялостен комфорт за ГЕРБ и за кмета Пламен Стоилов. Социалистите са не запомнили по какъв начин опозиционността им в Общински съвет се изчерпваше с няколко беззъби реплики.
Сега обаче облеклата им отскачат и копчетата им. Техният приятел е спечелил изборите, значи - те са спечелили. Ако техният приятел беше изгубил, загубата щеше да си бъде негова...
Всичко това надали би имало кой знае какво значение, в случай че Пенчо Милков поемаше ръководството на един организиран, спретнат и цивилизован град. Но мините под краката му към този момент гърмят. Засега той към момента споделя новото си съществуване в обществените мрежи - оттова излиза наяве, че работи вечер до девет и половина.
Нищо чудно -
има да разгребва Авгиеви обори,
от които, в случай че се размине единствено със световъртеж и кални обувки, би могъл да се радва. Първи свариха да си уредят среща с него от футболния клуб " Дунав ". Нормално, спортисти са, бързи са. Не е обикновено друго - че няколко дни преди този момент, преди балотажа, футболистите бяха написали челобитна до бащицата Бойко Борисов, в която го умоляваха да им отпусне парици да спасят тима.
Но в случай че това, че футболната чест на Русе е на косъм, тревожи стеснен брой русчуклии, надалеч повече гневни реакции провокира обява в русенския вестник " Утро " за заплахата една русенска емблема - интернационалният фестивал " Мартенски музикални дни ", да тръгне към своята маргинализация и това да стартира още от март следващата година. Оказа се, че досегашната администрация (която с дребни изключения не стъпва на концерти) е решила " да обнови " фестивала, като отхвърли готовата към този момент стратегия на селекционера Ива Чавдарова, артистичния съветник - виртуозния цигулар Светлин Русев и композитора и диригент Емил Табаков. Световноизвестни светила като Юрий Башмет, Минчо Минчев, Елена Башкирова са задраскани от защитаван в загадка " програмен съвет ", който на собствен ред за 4 от фестивалните вечери планува …прожекция на " музикални филми "!
Със сигурност драмата с " Мартенски музикални дни " няма по какъв начин да остане отвън вниманието на новия кмет. Но към нея незабавно се прибавя пагубното положение на Художествената изложба – там напуканите стени свободно пропущат двулевова монета, а при всеки дъжд
изкуствоведи и художници редят в залите кофи и корита,
с цел да избавят картини и икони.
Ще валят проблемите със замърсяването на въздуха – сензитивна за русенци тематика, с осветлението на града, което отвън центъра и един-два съществени булеварда отсъства или мъжди призрачно, с градския превоз, който в дребната Виена стопира малко след девет вечерта. Неизменно ще пристигна ред на сградата-паметник на културата, строена за първото родно застрахователно сдружение " България ", която от 90-те години има наставление от НИНКН да получи краткотраен покрив (предишна администрация смъкна и изнесе нанякъде керемидите и в този момент вътре порастват тополи, брези и друга флора).
Може би ще се стигне и до постройката на Русенската опера, която преди десетина години Бойко Борисов и свитата му честваха след ремонт - тогава 9 ножици не стигнаха да се реже лентата. Работниците си бяха оставили ръцете в набръчкани тапети, нескопосно боядисване и прочие Но по-страшно е положението на самата сцена, където рисковете от сриване, запалване, късо съединяване са ежедневни. Ще се стигне и до друга трагична архитектурна перла - Клуба на дейците на културата, за който не стигна един мандат да се получи позволение от НИНКН за реституция. А може в някакъв миг да удари часът и за проверка на общинската фондация " Русе - град на свободния дух ", която представяше годишни доклади с впечатляващи фотоси и описания, само че без конкретика за събраните и изхарчените суми.
Ще пристигна ред да се разиска и какво да се прави с мегаломанската спортна зала, отваряща порти един-два пъти годишно; с продадения терен на един от бележитите русенски химически фабрики (помните ли дунапрените на " Петър Караминчев "?!) - през днешния ден трансфорат в
гъста гора от див орех и змиярник горе-долу в центъра на града...
Това са единствено част от проблемите, с които следва да се сблъска челно новият русенски кмет. Той към този момент е почнал да отваря една по една вратите на огромната къща, която ръководи от седмица. Вероятно към този момент си е дал сметка, че лесното е било преди този момент.
Дали и по какъв начин ще изгази из минното поле? И дали ще успее да направи по този начин, че младите русенци да не бягат - и да го вършат не тъй като самолетните билети ще нарастнат, а тъй като тук ще се усещат добре?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ